Al fin, su marido se cansó de quedar bien con ella y se fue a quedar bien con alguien más.
Los primeros días Ofelia sintió la soledad como un cuchillo y se tuvo tanta pena que andaba por la casa a ratos ruborizada y a ratos pálida. [...]
Un día cambió los cuadros de pared, otro regaló sillas del comedor que de tanto ser modernas pasaron de moda. [...]. Al último arremetió contra su sala, segura de que urgía cambiar la tela de los sillones.
El tapicero llegó al mismo tiempo en que le entregaron por escrito la petición formal de divorcio. La puso a un lado para pensar en cosas más tangibles que el desamor en ocho letras. Trajinó en un muestrario buscando un color nuevo y cuando se decidió por el verde pálido el tapicero llamó a dos ayudantes que levantaron los muebles rumbo al taller.
[...] Ofelia los vio irse y siguió con la mirada el rastro de cositas que iban saliendo de entre los cojines: un botón, dos alfileres, una pluma que ya no pintaba, unas llaves de quién sabe dónde, un boleto de Bellas Artes que nunca encontraron a tiempo para llegar a la función, el rabo de unos anteojos, dos almendras que fueron botana y un papelito color de rosa, doblado en cuatro, que Ofelia recogió con el mismo sosiego con que había ido recogiendo los demás triques.
Lo abrió. Tenía escrito un recado con letras grandes e imprecisas que decía: «Corazón: has lo que lo que tu quieras, lo que mas quieras, has lo que tu decidas, has lo que mas te convenga, has lo que sientas mejor para todos».
«¿Has?», dijo Ofelia en voz alta. ¿Su marido se había ido con una mujer que escribía «haz» de hacer como «has» de haber? ¿Con una que no le ponía el acento a «tú» el pronombre y lo volvía «tu» el adjetivo? ¿Con alguien capaz de confundir el «más» de cantidad con el «mas» de no obstante?
La ortografía es una forma sutil de la elegancia de alma, quien no la tiene puede vivir en donde se le dé la gana.
Según el pliego que debía firmar, la causa del divorcio era incompatibilidad de caracteres. «Nada más cierto», pensó ella. «La ortografía es carácter». Firmó. | На края съпругът й се умори да живее с нея и замина, да бъде добре с някоя друга. През първите дни Офелия чувстваше самотата като нож , който я пронизваше и толкова съжаляваше, ходеше из къщи ту зачервена, ту бледа и угаснала.(....) Единият ден смени картините по стените, на другият ден раздаде столовете от кухнята, че колкото и модерни да бяха , беше им минала модата.(....). На третият се захвана с хола подтикната от желанието да смени плата на фотьойлите. Тапицерът дойде в момента на получаването на документите по офицялният иск за развод. Остави ги на страни, за да мисли върху нещо по съществено от това - как може да се каже разлюбване със шест букви. Ангажира се с мострите, търсейки нов подходящ цвят и след като се спря на бледо зеленият, тапицерът извика на двамата си помощници да откарат мебелите в работилницата. (...) След като си отидоха, Офелиа събра нещата които вяха останали под възглавничките: едно копче, две топлийки, една писалка която вече не пише, няколко ключа кой знае за къде, един билет за приложни изкуства, за който не нямериха време да уползотворят, парче от очила, две бадемови ядки и едно розово листче сгънато на четири, което Офелия вдигна със същото безразличие с което събираше другите вехтории. Отвори го. Имаше написано обръщение с големи неясни букви в което се казваше: „ Сърце мое – направи това което искаш, това което най-много искаш, направи това което ти реши, направи това което повече те устройва, направи това което чувстваш че ще е по-добре за всички”. „ Направи”?, каза Офелиа на глас. Съпругът и беше отишъл със жена която не знаеше как да използува ударенията в думите и думата / направи/ вместо да звучи като заповед или препоръка за бъдещо решение, тук звучи като в минало свършено време. Граматиката е една проницателна форма на елегантността на душата и който я няма може да живее кадето попадне. Според документа който трябва да подпише, като мотив за развода беше посочено несъответствие на характерите. „ Нищо по вярно от това”- ромисли си тя. „ Ортографията е едно от несъответствията ”.... И подписа. |