ProZ.com translation contests »
1st Annual ProZ.com Translation Contest: "Awakening" » Spanish to Bulgarian » Entry by Assia Terpecheva

Source text in Spanish

Translation by Assia Terpecheva (#6124)

Al fin, su marido se cansó de quedar bien con ella y se fue a quedar bien con alguien más.
Los primeros días Ofelia sintió la soledad como un cuchillo y se tuvo tanta pena que andaba por la casa a ratos ruborizada y a ratos pálida. [...]

Un día cambió los cuadros de pared, otro regaló sillas del comedor que de tanto ser modernas pasaron de moda. [...]. Al último arremetió contra su sala, segura de que urgía cambiar la tela de los sillones.
El tapicero llegó al mismo tiempo en que le entregaron por escrito la petición formal de divorcio. La puso a un lado para pensar en cosas más tangibles que el desamor en ocho letras. Trajinó en un muestrario buscando un color nuevo y cuando se decidió por el verde pálido el tapicero llamó a dos ayudantes que levantaron los muebles rumbo al taller.
[...] Ofelia los vio irse y siguió con la mirada el rastro de cositas que iban saliendo de entre los cojines: un botón, dos alfileres, una pluma que ya no pintaba, unas llaves de quién sabe dónde, un boleto de Bellas Artes que nunca encontraron a tiempo para llegar a la función, el rabo de unos anteojos, dos almendras que fueron botana y un papelito color de rosa, doblado en cuatro, que Ofelia recogió con el mismo sosiego con que había ido recogiendo los demás triques.
Lo abrió. Tenía escrito un recado con letras grandes e imprecisas que decía: «Corazón: has lo que lo que tu quieras, lo que mas quieras, has lo que tu decidas, has lo que mas te convenga, has lo que sientas mejor para todos».
«¿Has?», dijo Ofelia en voz alta. ¿Su marido se había ido con una mujer que escribía «haz» de hacer como «has» de haber? ¿Con una que no le ponía el acento a «tú» el pronombre y lo volvía «tu» el adjetivo? ¿Con alguien capaz de confundir el «más» de cantidad con el «mas» de no obstante?
La ortografía es una forma sutil de la elegancia de alma, quien no la tiene puede vivir en donde se le dé la gana.
Según el pliego que debía firmar, la causa del divorcio era incompatibilidad de caracteres. «Nada más cierto», pensó ella. «La ortografía es carácter». Firmó.
Най- накрая, съпругът й се измори да се старае заради нея и замина да се старае за някоя друга.
В първите дни, самотата прорязваше Офелия като нож и толкова се тормозеше, че сновеше из къщи - ту обзета от ярост, ту обзета от страх. [...]

Един ден смени картините на стената, друг ден подари столовете от трапезарията, бяха прекалено екстравагантни и модата им отмина бързо. [...]. Накрая атакува и хола с убеждението, че тапицерията на фотьойлите се нуждае от спешна подмяна.
Тапицерът пристигна в същия ден, в който й връчиха писмената молба за развод. Остави я настрана и се замисли за някои по-прозаични неща от разлюбването с шест букви. Започна да търси нов цвят в каталога, спря се на бледо зелено и тапицерът извика асистентите си да занесат мебелите в ателието.
[...] Oфелия ги проследи с поглед и продължи да разглежда множеството находки, които намираше между седалките: едно копче, две карфици, една писалка, която беше изсъхнала, ключове, които не помнеше откъде са, един билет за Двореца за изящни изкуства, който така и не успяха да намерят навреме, за да отидат на представлението, дръжка за очила, два бадема и прегънато на четири розово парче хартия, което Офелия взе толкова небрежно, колкото и останалите неща.
Отвори го. С големи, неясни букви, посланието гласеше: «Мили: направи, квото ти искаш, квото искаш най много, направи, квото решиш, квото е най добре за теб, квото мислиш, че е най добре за сички».
„Квото?”, каза Офелия на висок глас. ¿Нейният съпруг я беше оставил заради една жена, която пишеше „квото” вместо „каквото”? С жена, която пропускаше тирето между „най-много”? С някоя, която пишеше „сички” вместо „всички”?
Правописът е една изтънчена форма за изящността на душата и който не умее да пише – да живее, където си иска.
Според документа, който трябваше да разпише, причината за развода беше несъвместимост на характерите. „Съвсем точно”, помисли тя. „Правописът отразява собствения стил”. Подписа.