Eroticism has this in common with an addictive drug: that there is a coercive element to its pleasure with which part of us is in complicity, and part not. Thus ever since time began men have been trying to enjoy eroticism without being destroyed by it. Societies, religions can be defined in the way they deal with this conundrum. Polygamy, monogamy with repression, monogamy with affairs, monogamy with prostitutes, serial monogamy. Not to mention individual solutions of great ingenuity, or desperation: Victor Hugo with the door knocked through the wall of his office, to let in a girl each afternoon. Auden's flair for finding call-boys in every town. Picasso who simply refused when wife and mistress demanded he choose between them. Then there is always the hair-shirt of course. But perhaps the thing to remember when you wake up with a life full of fresh paint and tortuous complications is that eroticism wasn't invented for you, nor merely for the survival of the species perhaps, but for a divinity's entertainment. Nothing generates so many opportunities for titillation and schadenfreude as eroticism. Which is why it lies at the centre of so much narrative. How the gods thronged the balconies of heaven to see the consequences of Helen's betrayal! And your friends are watching too. Your antics have put the shine on many a late-night conversation.
On the borders between mythology and history, that wily survivor Odysseus was the first who learnt to trick the gods. And perhaps his smartest trick of all was that of lashing himself to the mast before the Sirens came in earshot. There are those of course who are happy to stand at the railings, even scan the horizon. Otherwise, choose your mast, find the ropes that suit you: sport, workaholism, celibacy with prayerbook and bell... But the kindest and toughest ropes of all are probably to be found in some suburban semi-detached with rowdy children and a woman who never allows the dust to settle for too long.
| Ерос
Тим Паркс
Еротизмът има една обща черта с наркотика, а именно този елемент на принудителност от неговото удоволствие, с което една част от нас е съучастна, а друга не.
И така, откакто свят светува, мъжете се опитват да се наслаждават на еротизма без да бъдат погубени от него. Общества, религии могат да се дефинират с начина, по който те третират тази загадка.
Полигамия, моногамия с ограничения, моногамия с връзки, моногамия с проститутки, серийна моногамия. Да не забравяме и личните хрумвания с невероятна изобретателност или отчаяние: Виктор Юго с тайната врата в стената на офиса му, за да пуска всеки следобед по едно момиче. Усетът на Одън да намира момчета на повикване във всеки град. Пикасо, който просто отказвал, когато съпруга и любовница изискавали да се избере една от тях. И разбира се там винаги е и отшелническата власеница. Но може би нещото, което не трябва да се забравя, когато се събудиш с живот, изпълнен с прясна боя и неясни усложнения, е че еротизмът не е бил създаден за теб и едва ли за оцеляването на човешкия род, а единствено за забавление на боговете. Нищо не поражда толкова много възможности за вълнение и злорадство, както еротизма. И това е причината той да бъде в центъра на толкова много писания. Само как боговете се тълпяли по балконите на небето, за да видят последиците от измяната на Елена! И твоите приятели също гледат. Лудориите ти са украсили с блясък не един среднощен разговор.
На границата между митология и история, находчивия, винаги оцеляващ Одисей е бил първия, който разбрал как да изиграе боговете. И може би най- хитрия му номер бил да се завърже на мачтата, точно преди да приближи Сирените на растояние достатъчно, за да ги чуе. Тук са разбира се и онези, които са доволни да висят по перилата и само да се взират в хоризонта.
Иначе избери си мачта, намери въжетата, които ти подхождат: спорт, работохолизъм, безбрачие с молитвеник и камбана... Но най-нежните и най-коварни въжета от всички, вероятно ще откриете в някое предградие, с къщи близнаци, шумни деца и жена, която никога не оставя прахта да се задържи за дълго.
|