Eroticism has this in common with an addictive drug: that there is a coercive element to its pleasure with which part of us is in complicity, and part not. Thus ever since time began men have been trying to enjoy eroticism without being destroyed by it. Societies, religions can be defined in the way they deal with this conundrum. Polygamy, monogamy with repression, monogamy with affairs, monogamy with prostitutes, serial monogamy. Not to mention individual solutions of great ingenuity, or desperation: Victor Hugo with the door knocked through the wall of his office, to let in a girl each afternoon. Auden's flair for finding call-boys in every town. Picasso who simply refused when wife and mistress demanded he choose between them. Then there is always the hair-shirt of course. But perhaps the thing to remember when you wake up with a life full of fresh paint and tortuous complications is that eroticism wasn't invented for you, nor merely for the survival of the species perhaps, but for a divinity's entertainment. Nothing generates so many opportunities for titillation and schadenfreude as eroticism. Which is why it lies at the centre of so much narrative. How the gods thronged the balconies of heaven to see the consequences of Helen's betrayal! And your friends are watching too. Your antics have put the shine on many a late-night conversation.
On the borders between mythology and history, that wily survivor Odysseus was the first who learnt to trick the gods. And perhaps his smartest trick of all was that of lashing himself to the mast before the Sirens came in earshot. There are those of course who are happy to stand at the railings, even scan the horizon. Otherwise, choose your mast, find the ropes that suit you: sport, workaholism, celibacy with prayerbook and bell... But the kindest and toughest ropes of all are probably to be found in some suburban semi-detached with rowdy children and a woman who never allows the dust to settle for too long.
| Еротизмът си прилича с наркотиците по това, че в удоволствието, което той доставя, има елемент на принуда, с която част от нас е в съучастие, а друга част - не. Така, от памтивека, хората се опитват да се наслаждават на еротизма без да бъдат унищожени от него. Цели общества и религии могат да бъдат класифицирани според начина, по който подхождат към тази дилема. Полигамия, моногамия с потискане, моногамия с извънбрачни връзки, моногамия с използване услугите на проститутки, серийна моногамия. Да не говорим за индивидуалните решения, плод на голяма находчивост или отчаяние: Виктор Юго, с врата, пробита в стената на своя кабинет, за да пуска по едно момиче всеки следобед. Оден, със способността си да открива момчета на повикване във всеки град. Пикасо, който просто отказал, когато жена му и любовницата му настояли да избере между тях. Освен това, разбира се, човек винаги може да избере власеницата. Може би това, което трябва да помниш, когато се събудиш с живот пълен с нови емоции и заплетени бъркотии е, че еротизмът не е създаден заради теб, че дори не служи единствено за продължение на човешкия род, а най-вече за божие забавление. Нищо не поражда толкова много поводи за приятна възбуда и злорадство колкото еротизмът. Именно поради тази причина, той е в центъра на толкова много повествования. Как само се тълпяха боговете по небесните балкони, за да видят последствията от изневярата на Елена! И твоите приятели също гледат. Твоите лудории са придавали пикантност на много среднощни разговори.
На границата между митологията и историята, онзи оцеляващ хитрец Одисей е първият, който се научил да мами боговете. И, може би, най-хитроумният от всички негови номера е този, когато се завързва за мачтата, преди да започнат да се чуват гласовете на сирените. Разбира се, има и хора, които са щастливи да стоят до перилата и дори да се взират в хоризонта. Ако ти не си от тях, избери своята мачта и намери въжета, които да са ти удобни: спорт, работохолизъм, обет за безбрачие с молитвеник и камбана... Но най-нежните и най-здравите въжета от всички са като че ли онези, които могат да бъдат намерени в една обикновена къща в предградията, с буйни деца и съпруга, която никога не оставя прахът да се задържи твърде дълго. |